Смърч

Идентификация

Високо иглолистно дърво, достигащо над 50 m. Има къси четириръбести иглички, които се разполагат нагъсто по цялата обиколка на клонките. Шишарките са издължени и люспести – по-меки от тези при боровете, висят надолу, което ги различава от тези на елата. Короната е конична и правилна, а клоните са дъговидно извити, като върховете им сочат нагоре.

Разпространение

Среща се в централните и северните части на Европа. В България се среща по-високо в планините естествено, а по-ниско в планините има създадени изкуствени насаждения. Разпространен е в парковото озеленяване и като единични дървета в населени места.

Биология и екология

Бързорастящ вид, който образува големи чисти насаждения. Не понася много високи температури, което определя разпространението му. Студоустойчив е, като в България може да вирее и на ниска надморска височина, но обширните насаждения се намират високо в планините. На север към Русия лимитът на разпространението му не е напълно ясен, понеже хибридизира със сибирския смърч.