Трахеомикоза по дъба

Симптоми

Първите признаци на заболяване се наблюдават най-добре през късна пролет и ранно лято. Те се изразяват в пожълтяване на листата по върховете на страничните клони и върха на централния летораст. Цвета на листата във връхната им част е от кафяв до бронзов, като промяната му започва от периферията към основата им. Тези промени най-късно обхващат тъканите около дръжката. Повредените листа опадат преждевременно. Понякога върху дебелите клони и стъблата се образуват водни леторасти, но те бързо загиват. Възможно е при някои видове дъбове листата на нападнатите дървета да придобият светло-жълтокафяв или тъмнозелен цвят и поради увяхването им да провиснат по клоните без да опадат. Едновременно с тези външни признаци по засегнатите от болестта клони при напречен пререз могат да се види в последния годишни пръстен от кафяво до черно оцветяване. При надлъжен пререз на клонки или стъбла това оцветяване се проявява като кафява линия в последните годишни пръстени. При трахеомикозите най-често се обособяват петна (огнища) със засегнати от болестта дървета, които постепенно се разрастват и се сливат при епифитотийно развитие на патологичния процес в насаждението.

Причинител

Трахеомикозите са резултат от проникване и развитие на определени патогенни гъби в проводящата тъкан на дървесината (ксилема), с което се нарушава нормалното й функциониране. Влошеното водоснабдяване на листата се предизвиква от запушване на проводящите елементи с тилии и води до изсъхването им. Патологичният процес, в зависимост от въздействието на много фактори, може да протече по-бързо (остро) или по-бавно (хронично) и да предизвика изсъхване на засегнатите растения за един вегетационен период или за няколко години. Причинител на трахеомикозата по дъба са аскомицетни гъби от род Ceratocystis (C. roboris, C. cubanicum, C. valacichum и др.). Съвършеният (половият) стадий е свързан с развитието на перитеций. Характерни са и конидиалните спорообразувания. Най-често аскоспорите и конидите се формират ходовете на стъблени насекомни вредители (предимно корояди ). Перитециите са черни, кръгли и имат силно удължени шийки. Заразяването на дърветата се извършва през лятото обикновено през ранички от храненето на короядите. Пренасяне на болестта от едно дърво на друго може да се извърши и чрез коренови сраствания на болни и здрави дървета. Спадането на подпочвените води, сушата и високата температура благоприятстват за проявлението на болестта.

Сходство с други увреждания

Подобни симптоми са възможни и при въздействия на някои абиотични (климат, почви) и други биотични фактори (инсекти-дефолиянти, рак) и други.

Биология и екология