Пънчушка (припънка)

Симптоми

Припънките причиняват бяло периферно гниене по корените на дърветата. В последните 30 години в света са описани около 20 таксономични вида, принадлежащи към така наречената група Armillaria mellea complex (гуглести видове с пръстен на пънчето). Важен диагностичен белег за тях са характерни мицелни образувания: пеленки и ризоморфи.

Причинител

Разграничаването на припънките има много важно практическо значение, но е трудно осъществимо само чрез морфологични белези на плодните тела Съвременните фитопатологични данни за рода Armillaria дават основание за следните обобщения. A. mellea има много гостоприемници при широколистните дървета и храсти, но поразява и млади борове с влошен здравен статус (предимно изкуствено залесени на широколистни сечища). A.ostoyae напада най-често иглолистните дървета. Ограничени са възможностите на мицела на тази гъба да се развива под кората, но това се компенсира чрез образуване на многобройни ризоморфи. Тя масово заразява млади борове залесени след изсичане на иглолистни насаждения. A.bulbosa поразява обикновено дървета (иглолистни и широколистни) с влошено здравословно състояние. Младите борове рядко умират даже и когато са изкуствено заразени с нея. Тя е с по-малки възможности за проникване под кората от A. mellea, въпреки че ризоморфите й са много добре развити. Притежава значителен потенциал на деструктур и може да преживява като сапрофит продължително време. A. tabescens се среща по-рядко в някои гори и не е установено да паразитира по живи дървета. Като обобщение ще посочим, че с увеличаване на агресивноста на видовете от тази група те се подреждат както следва: A. tabescens, A. bulbosa A. ostoyae, A. mellea. Двата последни вида са най-опасни, особено A. mellea, която има и сравнително широк кръг на гостоприемници. A. ostoyae е по-тясно специализирана и се среща предимно в иглолистни насаждения. Тези два вида успешно се развиват и като сапрофити с оглед на дългия им живот върху загинали дървета.

Сходство с други увреждания

Загниването по корените от тази гъба е възможно погрешно да се свърже с развитието на кореновата гъба Heterobasidion annosus.

Биология и екология